Ето защо учени изследват бездомните кучета в Чернобил
Аварията в атомната електроцентрала Чернобил през 1986 година, е най-голямата в историята на нуклеарната енергетика. Когато четвърти реактор на нуклеарната електроцентрала в " Чернобил “ избухва, хората, които живеят 30-километровата зона към централата биват евакуирани. Властите не им разрешават да вземат своите домашни любимци със себе си. Вместо това, пращат военни, които би трябвало да избият животните, оставени от своите стопани. Ала не съумяват изцяло. Днес в Забранената зона към " Чернобил “ живеят близо 600 кучета, а специфични организации се грижат за тях. Аварията провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия.
Ново проучване прави стъпка към разбирането по какъв начин излагането на радиация може да повлияе на ДНК. Известно е, че поради изхвърлената радиация, управляващите изтеглят целия град Припят, ситуиран на няколко километра от електроцентралата. Днес регион с радиус от около 30 км. към централата е всъщност безлюден от хора, но е хазаин на стотици кучета.
В публикация, оповестена предходната седмица в списание Science Advances и представена от bTV, екип от учени разказват резултатите от проучване на геномите на 302 от тези кучета. Те значително са потомци на домашни любимци, които жителите са изоставили, до момента в който са бягали по време на бедствието. Поколения наред животните са живели в самата централа, те са спали в изоставени здания и са молели почистващи екипи и туристи за боклуци.
Учените разкрили, че кучетата от електроцентралата са генетично разнообразни от тези, които живеят на километри от мястото. Все още няма доказателства, че радиацията е предизвикала генетичните разлики между кучетата в тези разнообразни региони, както споделя Джим Смит, академик по околната среда от университета в Портсмут в Англия, който е изучавал повредата в Чернобил, само че не е част от изследването. Според изследването, елементи от електроцентралата имат 10 до 400 пъти по-високи равнища на радиоактивния цезий-137, в сравнение с в самия град Чернобил Но няма да е елементарно за учените да схванат кои генетични разлики могат да бъдат породени от това излагане по отношение на други фактори, споделя Дейвид Бренер, радиационен физик в Колумбийския университет.
Екипът възнамерява да направи повече изследвания върху тези кучета, които се надяват да разкрият генетични разновидности, свързани с оцеляването в сурови, радиоактивни среди. Бъдещите прозрения за тези кучета биха могли да оказват помощ за отбраната на хората от излагане на радиация, да доведат до лекуване на рак или да осведомят галактическите организации по какъв начин да се оправят с галактическата радиация, съгласно New Scientist. Това сегашно изследване е първа стъпка в научаването по какъв начин излагането на по-високи равнища на радиация визира огромните бозайници, споделя Кари Екенстед, ветеринарен доктор от университета Пърдю, който не е взел участие във въпросното изследване.
Ново проучване прави стъпка към разбирането по какъв начин излагането на радиация може да повлияе на ДНК. Известно е, че поради изхвърлената радиация, управляващите изтеглят целия град Припят, ситуиран на няколко километра от електроцентралата. Днес регион с радиус от около 30 км. към централата е всъщност безлюден от хора, но е хазаин на стотици кучета.
В публикация, оповестена предходната седмица в списание Science Advances и представена от bTV, екип от учени разказват резултатите от проучване на геномите на 302 от тези кучета. Те значително са потомци на домашни любимци, които жителите са изоставили, до момента в който са бягали по време на бедствието. Поколения наред животните са живели в самата централа, те са спали в изоставени здания и са молели почистващи екипи и туристи за боклуци.
Учените разкрили, че кучетата от електроцентралата са генетично разнообразни от тези, които живеят на километри от мястото. Все още няма доказателства, че радиацията е предизвикала генетичните разлики между кучетата в тези разнообразни региони, както споделя Джим Смит, академик по околната среда от университета в Портсмут в Англия, който е изучавал повредата в Чернобил, само че не е част от изследването. Според изследването, елементи от електроцентралата имат 10 до 400 пъти по-високи равнища на радиоактивния цезий-137, в сравнение с в самия град Чернобил Но няма да е елементарно за учените да схванат кои генетични разлики могат да бъдат породени от това излагане по отношение на други фактори, споделя Дейвид Бренер, радиационен физик в Колумбийския университет.
Екипът възнамерява да направи повече изследвания върху тези кучета, които се надяват да разкрият генетични разновидности, свързани с оцеляването в сурови, радиоактивни среди. Бъдещите прозрения за тези кучета биха могли да оказват помощ за отбраната на хората от излагане на радиация, да доведат до лекуване на рак или да осведомят галактическите организации по какъв начин да се оправят с галактическата радиация, съгласно New Scientist. Това сегашно изследване е първа стъпка в научаването по какъв начин излагането на по-високи равнища на радиация визира огромните бозайници, споделя Кари Екенстед, ветеринарен доктор от университета Пърдю, който не е взел участие във въпросното изследване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ